Вижте само как се промени България, откакто е в ЕС
В началото една задача за трети клас . Изчислете икономическото въздействие на еврочленството, като знаете, че (член на ЕС) и (кандидат) са страни, които са сходни по население, нрав, просвета, историческо развиване и сриване на стопанската система през 90-те години на предишния век. Сърбия е по-близо до индустриалния център на Европа и обичайно е била малко по-богата страна от България през модерната си история. Отчетете също по този начин, че до 2007-2008 година Брутният вътрешен продукт на двете страни е на процедура еднакъв. Настоящата обстановка наподобява по този начин:
Брутният вътрешен продукт България 2022 година - Щатски долар 86 милиарда
БВП Сърбия 2022 година - $ 63,5 милиарда
Средна работна заплата България 2023 година - $ 1058,9
Средна работна заплата Сърбия 2023 година - $ 783,55
(Отговорът е в края на текста.)
Членството на България в е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на страната в модерната ѝ история. При това " случило " не е подобаваща дума, тъй като европейското участие е реализирано посредством съзнателните старания на доста хора. Но в крайния резултат има и известна доза шанс, тъй като не са малко и тези, които работиха и работят против него.
Какво носи еврочленството на България
В резултат от това участие България попадна в групата на най-развитите европейски страни и стартира да съкратява исторически наложилата се огромна дистанция спрямо тях. В началото на 21-и век Брутният вътрешен продукт на България е 20-25% от междинното за Европейски Съюз. Сега е близо 60%. бяха към 100-200 евро на месец в края на 90-те години на предишния век. Днес, въпреки и най-ниската в Европейски Съюз, междинната заплата в страната гони 1000 евро. Темповете на наваксване са мудни и България изостава от Румъния да вземем за пример, която към този момент е достигнала 75% от междинния Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз. Но нашата посока на развиване е вярна и би трябвало да бъде поддържана с самообладание и доста сила.
Затова положението на Европейски Съюз е изключително значимо за България. всъщност беше доклад на едно релативно сполучливо справяне с поредност от рецесии. Пандемията от Ковид сподели, че когато е належащо, Европейски Съюз може бързо да се координира за общи, солидарни дейности. Беше основан Фонд за възобновяване и резистентност, който съвсем удвои бюджета на Съюза за програмния интервал от седем години. Това даде глътка въздух на по-уязвимите стопански системи (като нашата), които получиха безплатни грантове и благоприятни условия за нисколихвени заеми. Бяха закупени и най-хубавите ваксини, които заради суеверия ние не използвахме, само че по този начин или другояче опцията я имахме като страна членка. (Цената на отхвърли от нея беше свръхсмъртност от 100 000 души за интервала на болестта - антирекорд в международен мащаб.)
Мнозина не имаха вяра, че Европейски Съюз ще работи като обединен индивид по повод на , само че несъмнено са останали сюрпризирани. Европейски Съюз групово постановяваше и постанова наказания на Русия, а и съумя да не се поддаде на изнудването от съветската страна с газ и други енергоносители. Да, имаше доста висока инфлация, само че и тя като цяло беше овладяна. Същевременно поддръжката на Европейски Съюз за Украйна е забележителна и безсрочна. Нейното участие в Европейски Съюз е и стратегическа цел на целия Съюз, въпреки да е ясно, че това участие ще отнеме време.
Самият факт, че Европейски Съюз съществено мисли за разширение - първо към Западните Балкани, а по-късно към Украйна и Молдова - е индикативен за положителната форма, в която Съюзът се намира. Това би трябвало да радва и успокоява българите, тъй като Европейски Съюз е общата рамка, в която нашата страна се развива и на която разчита.
Като цяло българите в действителност не слагат участието на страната в Европейски Съюз под въпрос - конституционни болшинства го поддържат, а над половината от хората считат, че Европейски Съюз се развива добре. Въпреки това обаче в България, както и в други страни на Европейски Съюз, има евроскептични гласове и даже такива, които биха желали Съюзът да се разпадне. С какво се изяснява съществуването на такива политически сили, които макар очевидните преимущества на ЕС водят политика против еврочленството?
Кой и за какво работи против Европейски Съюз
В България нормално известните причини гласят, че съперниците на Европейски Съюз са някакъв тип " копейки " - хора, които по един или различен метод са подвластни от Русия и се регистрират пред госпожа Митрофанова в съветското посолство. Дори президентът Радев не може да се отърси от сходни подозрения, които постоянно стартират с съмнението, че неговата кандидатура е била , създател на картината " Пак двойка " ).
Тези причини в огромната си част наподобяват на градски фолклор, само че несъмнено има и хора, за които се отнасят годно. Въпросът е обаче, че моторите на евроскептицизма не могат да бъдат сведени до сходни същински или мними зависимости. Посланията на политически бизнесмени против Европейски Съюз и в интерес на Русия попадат на плодородна почва - както у нас, по този начин и в чужбина - поради следните аргументи:
Конституционализация на политиката: България се развива стопански добре макар невижданата политическа неустойчивост през последните години, тъй като доста политики са предпазени на конституционно или квази-конституционно равнище. Курсът на лв. по отношение на еврото е 1,9558 и това не може да се промени поради валутния ръб, ERM 2 и идното участие в еврозоната. Прекият налог е плосък и е 10% - това също се е трансформирало в нещо като конституционна спогодба. Страната е член на НАТО и има външнополитически отговорности, които също са изведени от рутинната политика. Всичко това дава непоклатимост, само че в същото време новосъздадените партии нямат доста пространство за разграничение от старите по наличие. Затова някои от тях се радикализират и стартират да желаят референдуми за излизане от Европейски Съюз, НАТО и паричната политика на Европейски Съюз (на която България е член, въпреки и с дерогация);
Опортюнизъм в постоянна среда: Тъй като конституционните и квази-конституционните ограничавания основават постоянна среда, даже мейнстрийм играчи като Румен Радев и Българска социалистическа партия се изкушават да пробват да поразклатят системата за партийни и електорални изгоди. Те си мислят, че става дума за калкулиран риск - България няма да излезе от Европейски Съюз, само че за какво да не завоюват някой различен глас с патриотарска и антиджендърска изразителност. По сходна логичност Борис Джонсън застана зад Брекзит през 2016 година - надяваше се хем Обединеното кралство да остане в Европейски Съюз, хем той да стане министър-председател. Планът му на половина успя;
Скачени съдове: Колкото по-шумни са , толкоз по-голямо опрощение има за съществуването на " проевропейски " партии, пък даже и с корупционна известност, които да избавят страната от националпопулизма. Симбиозата сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане " като цяло е невероятна: на процедура в това Народно събрание има различно болшинство, което постоянно може да се задейства. Основата му е, че тези партии са си инструментално потребни една на друга;
Културни войни: Конституционализацията на политиката във финансовата (а и данъчната) сфера оставя пространство за междупартийно съревнование в културната област. Затова следим прекалено патриотарското пердашене в гърдите, , обвинения в изменничество и свръхупотреба на словосъчетанието " народен интерес ". Идеята е, че по този начин, без да се направи пакост в стопанската система, могат да се натрупат електорални точки;
Пълзяща антисистемност: Политиката в страната лека-полека добива съдържателно антисистемен темперамент. Засега никой не отхвърля демокрацията, само че се постанова всеобщо оклеветяване на партии, парламент и избори. Генерира се съмнение към системата като цяло. Русия, Путин и имунизациите в действителност са мотиви и знаци, които активизират тези антисистемни настроения. Затова и антиваксърите са путинофили по принцип - не единствено у нас, а и в Европа.
Ум цари, разум робува
От тази гледна точка евроскептицизмът и путинофилството в България не бива да бъдат обсъждани (само) като пропагандна интервенция на враждебна все още страна. ДАНС и службите би трябвало да работят по-добре, само че казусът няма да се реши посредством тях. Необходимо е по-сериозно вглеждане във вътрешната политика. Без да се разрушават или анулират конституционализираните нейни елементи, да се направи опит изобретателно да се отговори на действителни проблеми. Един от тях е налагащата се огромна разлика и неравноправие сред столицата и останалата част от страната. Вътрешнодържавното неравноправие нараства в целия развъртян свят (към който вече и ние принадлежим с някои уговорки). Изоставането на страната (а и на Европа като цяло) във върхови технологии, изкуствен интелект и така нататък също е значим систематичен проблем. И, несъмнено, извънредно време е българската политика да се поизчисти (а не поизпере) от компрометирани политици. Това са трите мегазадачи, които ще дефинират европейското бъдеще на страната.
А другояче отговорът на задачата за икономическата роля на еврочленството е явен. България щеше да бъде най-малко с една четвърт по-бедна без него. А в случай че бяхме се справили с корупцията и завладяването на страната, в случай че водехме политики като тези на Румъния, щяхме да сме и още по-напред по отношение на съседите ни, които не са страни членки на Европейски Съюз. Но разум цари, разум робува и най-много - занимава се с птицевъдство на дребно.
Коментар от Даниел Смилов
*****
Този коментар показва персоналното мнение на автора
Брутният вътрешен продукт България 2022 година - Щатски долар 86 милиарда
БВП Сърбия 2022 година - $ 63,5 милиарда
Средна работна заплата България 2023 година - $ 1058,9
Средна работна заплата Сърбия 2023 година - $ 783,55
(Отговорът е в края на текста.)
Членството на България в е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на страната в модерната ѝ история. При това " случило " не е подобаваща дума, тъй като европейското участие е реализирано посредством съзнателните старания на доста хора. Но в крайния резултат има и известна доза шанс, тъй като не са малко и тези, които работиха и работят против него.
Какво носи еврочленството на България
В резултат от това участие България попадна в групата на най-развитите европейски страни и стартира да съкратява исторически наложилата се огромна дистанция спрямо тях. В началото на 21-и век Брутният вътрешен продукт на България е 20-25% от междинното за Европейски Съюз. Сега е близо 60%. бяха към 100-200 евро на месец в края на 90-те години на предишния век. Днес, въпреки и най-ниската в Европейски Съюз, междинната заплата в страната гони 1000 евро. Темповете на наваксване са мудни и България изостава от Румъния да вземем за пример, която към този момент е достигнала 75% от междинния Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз. Но нашата посока на развиване е вярна и би трябвало да бъде поддържана с самообладание и доста сила.
Затова положението на Европейски Съюз е изключително значимо за България. всъщност беше доклад на едно релативно сполучливо справяне с поредност от рецесии. Пандемията от Ковид сподели, че когато е належащо, Европейски Съюз може бързо да се координира за общи, солидарни дейности. Беше основан Фонд за възобновяване и резистентност, който съвсем удвои бюджета на Съюза за програмния интервал от седем години. Това даде глътка въздух на по-уязвимите стопански системи (като нашата), които получиха безплатни грантове и благоприятни условия за нисколихвени заеми. Бяха закупени и най-хубавите ваксини, които заради суеверия ние не използвахме, само че по този начин или другояче опцията я имахме като страна членка. (Цената на отхвърли от нея беше свръхсмъртност от 100 000 души за интервала на болестта - антирекорд в международен мащаб.)
Мнозина не имаха вяра, че Европейски Съюз ще работи като обединен индивид по повод на , само че несъмнено са останали сюрпризирани. Европейски Съюз групово постановяваше и постанова наказания на Русия, а и съумя да не се поддаде на изнудването от съветската страна с газ и други енергоносители. Да, имаше доста висока инфлация, само че и тя като цяло беше овладяна. Същевременно поддръжката на Европейски Съюз за Украйна е забележителна и безсрочна. Нейното участие в Европейски Съюз е и стратегическа цел на целия Съюз, въпреки да е ясно, че това участие ще отнеме време.
Самият факт, че Европейски Съюз съществено мисли за разширение - първо към Западните Балкани, а по-късно към Украйна и Молдова - е индикативен за положителната форма, в която Съюзът се намира. Това би трябвало да радва и успокоява българите, тъй като Европейски Съюз е общата рамка, в която нашата страна се развива и на която разчита.
Като цяло българите в действителност не слагат участието на страната в Европейски Съюз под въпрос - конституционни болшинства го поддържат, а над половината от хората считат, че Европейски Съюз се развива добре. Въпреки това обаче в България, както и в други страни на Европейски Съюз, има евроскептични гласове и даже такива, които биха желали Съюзът да се разпадне. С какво се изяснява съществуването на такива политически сили, които макар очевидните преимущества на ЕС водят политика против еврочленството?
Кой и за какво работи против Европейски Съюз
В България нормално известните причини гласят, че съперниците на Европейски Съюз са някакъв тип " копейки " - хора, които по един или различен метод са подвластни от Русия и се регистрират пред госпожа Митрофанова в съветското посолство. Дори президентът Радев не може да се отърси от сходни подозрения, които постоянно стартират с съмнението, че неговата кандидатура е била , създател на картината " Пак двойка " ).
Тези причини в огромната си част наподобяват на градски фолклор, само че несъмнено има и хора, за които се отнасят годно. Въпросът е обаче, че моторите на евроскептицизма не могат да бъдат сведени до сходни същински или мними зависимости. Посланията на политически бизнесмени против Европейски Съюз и в интерес на Русия попадат на плодородна почва - както у нас, по този начин и в чужбина - поради следните аргументи:
Конституционализация на политиката: България се развива стопански добре макар невижданата политическа неустойчивост през последните години, тъй като доста политики са предпазени на конституционно или квази-конституционно равнище. Курсът на лв. по отношение на еврото е 1,9558 и това не може да се промени поради валутния ръб, ERM 2 и идното участие в еврозоната. Прекият налог е плосък и е 10% - това също се е трансформирало в нещо като конституционна спогодба. Страната е член на НАТО и има външнополитически отговорности, които също са изведени от рутинната политика. Всичко това дава непоклатимост, само че в същото време новосъздадените партии нямат доста пространство за разграничение от старите по наличие. Затова някои от тях се радикализират и стартират да желаят референдуми за излизане от Европейски Съюз, НАТО и паричната политика на Европейски Съюз (на която България е член, въпреки и с дерогация);
Опортюнизъм в постоянна среда: Тъй като конституционните и квази-конституционните ограничавания основават постоянна среда, даже мейнстрийм играчи като Румен Радев и Българска социалистическа партия се изкушават да пробват да поразклатят системата за партийни и електорални изгоди. Те си мислят, че става дума за калкулиран риск - България няма да излезе от Европейски Съюз, само че за какво да не завоюват някой различен глас с патриотарска и антиджендърска изразителност. По сходна логичност Борис Джонсън застана зад Брекзит през 2016 година - надяваше се хем Обединеното кралство да остане в Европейски Съюз, хем той да стане министър-председател. Планът му на половина успя;
Скачени съдове: Колкото по-шумни са , толкоз по-голямо опрощение има за съществуването на " проевропейски " партии, пък даже и с корупционна известност, които да избавят страната от националпопулизма. Симбиозата сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане " като цяло е невероятна: на процедура в това Народно събрание има различно болшинство, което постоянно може да се задейства. Основата му е, че тези партии са си инструментално потребни една на друга;
Културни войни: Конституционализацията на политиката във финансовата (а и данъчната) сфера оставя пространство за междупартийно съревнование в културната област. Затова следим прекалено патриотарското пердашене в гърдите, , обвинения в изменничество и свръхупотреба на словосъчетанието " народен интерес ". Идеята е, че по този начин, без да се направи пакост в стопанската система, могат да се натрупат електорални точки;
Пълзяща антисистемност: Политиката в страната лека-полека добива съдържателно антисистемен темперамент. Засега никой не отхвърля демокрацията, само че се постанова всеобщо оклеветяване на партии, парламент и избори. Генерира се съмнение към системата като цяло. Русия, Путин и имунизациите в действителност са мотиви и знаци, които активизират тези антисистемни настроения. Затова и антиваксърите са путинофили по принцип - не единствено у нас, а и в Европа.
Ум цари, разум робува
От тази гледна точка евроскептицизмът и путинофилството в България не бива да бъдат обсъждани (само) като пропагандна интервенция на враждебна все още страна. ДАНС и службите би трябвало да работят по-добре, само че казусът няма да се реши посредством тях. Необходимо е по-сериозно вглеждане във вътрешната политика. Без да се разрушават или анулират конституционализираните нейни елементи, да се направи опит изобретателно да се отговори на действителни проблеми. Един от тях е налагащата се огромна разлика и неравноправие сред столицата и останалата част от страната. Вътрешнодържавното неравноправие нараства в целия развъртян свят (към който вече и ние принадлежим с някои уговорки). Изоставането на страната (а и на Европа като цяло) във върхови технологии, изкуствен интелект и така нататък също е значим систематичен проблем. И, несъмнено, извънредно време е българската политика да се поизчисти (а не поизпере) от компрометирани политици. Това са трите мегазадачи, които ще дефинират европейското бъдеще на страната.
А другояче отговорът на задачата за икономическата роля на еврочленството е явен. България щеше да бъде най-малко с една четвърт по-бедна без него. А в случай че бяхме се справили с корупцията и завладяването на страната, в случай че водехме политики като тези на Румъния, щяхме да сме и още по-напред по отношение на съседите ни, които не са страни членки на Европейски Съюз. Но разум цари, разум робува и най-много - занимава се с птицевъдство на дребно.
Коментар от Даниел Смилов
*****
Този коментар показва персоналното мнение на автора
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ